Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание. Темата за човека е основна в поезията му. Той гледа към човека и неговото място сред другите, в обществото, в света и историята.

Елин Пелин създава сборника с разкази "Под манастирската лоза", за да разкаже вълнуващите истории за човека и живота, който изплуват от спомените на един Божии служител.

Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

Страданието на човека е основна тема в творбата. Свобода, родина и борба са исторически идеали, вписващи се в битието на всеки народ. Доминира националната идея, духовният облик и уникалната историческа съдба ...

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.

Любовта, варварството и домът като основни битийни мотиви разкриват нагласата на човека да осмисли и типологизира огромното пространство на хаоса вътре и извън себе си. Те са начин последният да се преозначи като космос

Мечтите отличават човка от останалите живи същества. Мечтата е онзи необятен свят, в които човека се чувства силен,различен, незвисим и щастлив. Понесъл се на крилете на въображаемото, мчтания дух търси, открива, стреми се към идеал, красота, към хармония

Идеалите на човека в “Железният светилник” от Димитър Талев..

Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото неините творци са водени от действена любов към човека..

Възпитан в духа на патриотичните и демократични възрожденски идеали, обществен и нравствено-етичен идеалист с неподкупна съвест и изострено чувство към несправедливостите в живота, светлата личност на човека и твореца Алеко Константинов....