Творчеството на Елин Пелин се появява през деветдесетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село

Творчеството на Йордан Йовков принадлежи към една от най-значителните тенденции в развоя на българската литература през 20-те и 30-те години на века. В произведенията си той търси красотата, чийто поклонник е хармонията и съвестта.

Поезията на Николай Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност и благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание. Темата за човека е основна в поезията му. Той гледа към човека и неговото място сред другите, в обществото, в света и историята.

Любовта като изпитание на сърцето, като градивна сила в изграждането на личността стои в центъра на проблематиката разгледана в разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов..

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна на Димовата романистика..

Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото неините творци са водени от действена любов към човека..

Възпитан в духа на патриотичните и демократични възрожденски идеали, обществен и нравствено-етичен идеалист с неподкупна съвест и изострено чувство към несправедливостите в живота, светлата личност на човека и твореца Алеко Константинов....