"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.

Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село.

Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена "модерна душа" е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност.

Йордан Йовков е един от класиците в българската литература, създал неувяхващи произведения с трайно идейно естетическо значение.

Eдва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия "Бай Ганьо".

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него

Творчеството на Йордан Йовков принадлежи към една от най-значителните тенденции в развоя на българската литература през 20-те и 30-те години на века. В произведенията си той търси красотата, чийто поклонник е хармонията и съвестта.

Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото неините творци са водени от действена любов към човека..