Творчеството на Йордан Йовков принадлежи към една от най-значителните тенденции в развоя на българската литература през 20-те и 30-те години на века. В произведенията си той търси красотата, чийто поклонник е хармонията и съвестта.

Обречената надежда. Пейо Яворов е представител на две начала – индивидуализъм и символизъм. В индивидуалистичното си поприще е силно повлиян от Пенчо Славейков и убеждението му, че поезията достига целта си, когато е насочена към индивида. В поемата си...

В повестта "Преди да се родя" разказвачът Ивайло Петров представя автобиографията си от особенна гледна точка – "преди" собственото си раждане. Той връща читателя към своето минало, като говори сякаш е бил свидетел на всички тези слу

Поезията на Николай Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност и благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна на Димовата романистика..

Преодоляването на старото патриархално общество и семейно-битовите порядки и насочването към нова социална структура съставя идейно-тематичния център в повестта "Гераците".

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.

Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото неините творци са водени от действена любов към човека..