Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.

В масовото читателско съзнание Христо Смирненски живее най-вече като поет на гнева на обезправените, като възторжен изразител на революционния порив по Справедливост.

Прозведението "Приказка за стълбата" е един от безпорните шедьоври в българската литература. Този фейлетон е един от най-дълбоките и мъдри разкази от автора Христо Смирненски.

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.

В цикъла "Зимни вечери" Смирненски създава галврия от образи на градската беднотия. Тези вечери, които са тежки за лиричните герои стават важни за емоционалния опит на покления читатели.

В стихотворението "Старият музикант" Христо Смирненски представя страданието на един социално слаб човек с цел да събуди състрадание.

В творбата "Зимни вечери" поетът Христо Смирненски влага последни сили от творческия си живот,за да сподели със свойте читатели за страданието в предградието. Произведението е писано през зимата на 1922-23 година.

Стихът на Сиирненски е динамичен и образен. Той съдържа "свещенят гняв"- извор на бунтовната стихия.Натрупаният гняв и социалната обида са основа на протеста и в стихотворението "Ний"..