Йордан Йовков е един от класиците в българската литература, създал неувяхващи произведения с трайно идейно естетическо значение.

Йордан Йовков е сред онези писатели, които се вглеждат дълбоко в човешката душа и търсят в нея красотата, добротата, състраданието. В произведенията му винаги присъства надеждата. Тя е дирята, която води към спасението...

Литературно-интерпретативно съчинение върху разказа "По жицата" на Йордан Йовков.

ЛИС върху "Песента на колелетата" на Йордан Йовков.

Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Главният герой в едноименната творба - Серафим е носител на изключително висока нравственост.

"Последна радост" е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели роматници в поезията на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо стъкан, както стъпква всяка война.

Също като Елин Пелин и Йовков свързва изцяло литературната си дейност със съдбата на българското село, предимно в Добруджа.

В своета творчество Йордан Радичков по особено поетичен начин интерпретира вечнита проблеми на битието като се вълнува от човешкото посегателство върху съвършената красота на природата.

Творчеството на Йордан Йовков принадлежи към една от най-значителните тенденции в развоя на българската литература през 20-те и 30-те години на века...

Творчеството на Йордан Йовков принадлежи към една от най-значителните тенденции в развоя на българската литература през 20-те и 30-те години на века. В произведенията си той търси красотата, чийто поклонник е хармонията и съвестта.