Около голямата тема за любовта гравитират посланията на повечето от поетическите текстове на Багряна. Обичта в тях е интерпретирана като същност и смисъл на живота. Тя е изначална и неотменна съдба на жената.

Смисълът на всяко заглавие и асоциациите, които то поражда, обикновено задават един предчетивен, отворен контекст на помислени и интуитивни очаквания, който смислово се изгражда и най-често се разширява в сложността на разчетените съдържателни внушения

ЛИС на тема "Духовната свобода като житейски избор" върху стихотворението В стихосбирката "Вечната и святата" Багряна създава образа на вечната жена - любяща и изискваща, смирена, но не примирена, изпълнена.

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Елисавета Багряна е сред творците, чиито битие и поетическа диря се съприкосновяват съдбовно с нашия град. Но волният дух на непокорната скитница прелетя над преградите на средата и утвърдените художествени измерения.

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.