П. К. Яворов е “мрачният” поет на своето време. “Млад -/ на младост зноя” не усетил; застинал в “мисъл тъмна”, която “коса на смърт размахва” срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от “непонятен тласък”...

След Ботев, Яворов е вторият български поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път...

"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.

Кратка и пълна тема по "Измеренията на злото в човешката и социалната съдба в Градушка"

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература. Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.