Стихотворението "Песен за човека" на Никола Вапцаров, изградено като разкакз в разказа, защитава правото на човека на промяна. Вапцаров отново упреква "свирепото куче" живот за съдбата на индивида, обречен на оскотяваща бедност и несго

Тематиката и идейната насоченост на творбата е пряко свързана с драмата на човека, търсещ своето място в живота. Лирическият герой прозира законите на битието, при което осъзнава собствената си съдба като "тежка, жестока, безока", но все пак чов

Със своя възвишен патос и своеобразна интерпретация на историята, на Бога и човека, на вярата, на геройството и тиранията, на властта и възмездието поемата "Септември" проблематизира изконни ценности, като ги подлага на преоценка, и представя кр

В "Декамерон" Джовани Бокачо утвърждава една нова концепция за човека като съчетание от добро и лошо, от възвишени чувства и греховни дела, земен и жизнелюбив, способен да бъде в едно и също време господар на съдбата си и играчка в нейните ръце

В стихотворението “Песен за човека” героите показват мнението си за човека на новото време. Той е мразен и обичан, съден и опрощаван, обвиняван и защитаван за грешките, които извършва. Но дори да знае, че е късно, той би искал да се поправи....

Майсторът белетрист Елин Пелин отлично познава вълненията и трепетите на детската душа. В разказа “Ангелинка” повествователят създава представа за стремежа на човека към идеал и съвършенство, към красотата и доброто в живота....

Мъдър и красив е творческият свят на Йордан Йовков. Търсенето на абсолютното добро като нравствена красота на човека превръща неговите герои в мечтатели и чудаци...

Представата за човека и мястото му в света изглеждат различно през различни гледни точки. В литературата всеки автор, в зависимост от целта, която иска да постигне, презентира своята личностна позиция...

В творчеството на Елин Пелин дуализмът като философска концепция и мирогледен модел е свързан с раздвоеността на човека между Доброто и Злото и с противопоставянето: свой свят (колективен космос) – чужд свят (природата и социално-нормативното пространство

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието