Бихме могли да наречем Вазовата „Епопея на забра­вените” пантеон на без­смъртните. В годините не­посредствено след Освобождението, когато „разчетът владей, не духът”, забравата бързо обгръща едни от най-светлите имена на националната ни история.

След преобразяването си Мими Тромпеева не само се освобождава от бремето на физическия си недостатък, който и пречи да си намери богат съпруг, но се сдобива с огромно предимство – да вижда "същината" на хората около нея...

Естетическата революция на Гео Милев като един от най-ерудираните творци в българската литература след войните е сложна. За малко повече от 10 години с темперамента на търпелив откривател поетът прекрачва класическата традиция, пропагандира и едновременн

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по -скоро израз не на социалн

Още след първото представяне пред кралския двор, Тартюф придобива славата на скандална пиеса.

Цикълът стихотворения "Епопея на забравените" на Иван Вазов може да бъде наречен пантеон на безсмъртните. В годините непосредствено след Освобождението, когато "разчетът владей, не духът"...

Разказът "Дядо Йоцо гледа" е художествено обобщение на Вазовите наблюдения върху обществения живот в България през първите две десетилетия след извоюването на националната свобода....

Със своето идейно – тематично и стилово своебразие поезията на Христо Смирненски влива нова струя в развитието на българската литература. Тя отговаря на потребностите на своето време – годините след Първата световна война...

Йордан Йовков е представител на социалния реализъм в българската литература след първата световна война. разказът "индже", творба от цикъла "старопланински легенди" (1927), представя трудния път към нравственото познание за добро и зло

В своята книгата "Бай Ганьо" Алеко Константинов изобразява промените, които настъпват в страната след Освобождението...