Яворов с една ярко надарена личност, откроила се на едно от първите места в българската литература и особено в поезията.

В произведението "Нощ" е поетична изява на синтеза м/у национално и модернистичното начало в осмислянето на драмата на личността ,тревожно лутаща се м/у полюсите на идейното и социално обезверяване и поривите към възвръщане на стремежите и идеал

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Емоционалните терзания на Яворов носят раздвоението на духовните му устреми. Твърде често душата е в съзерцателен унес след преживяна криза.

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

Славата на Яворов като поет несъмнено засланя от погледа на изследователите двете му произведения за сцена: "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва", разкриващи една страна на неговия изключителен талант – драмати

След Ботев, Яворов е вторият български поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път.

Стихотворението "Градушка" е от неговия пръв период – социалния. То е поема, която в своите 6 части разкрива човешката участ. Моментите на трагизъм са преобладаващи.

Националният трагизъм и образът на Родината в поезията на Яворов - ЛИС..

Поезията на яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика...