Поемата "Градушка" на Пейо Яворов е ярко художествено доказателство за модерните тенденции в развитието на българската литература в началото на XX век...

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

За Яворов обичаната жена е ангел, чистотата и невинността са доминиращи белези в нейния образ.

В поезията на П. К. Яворов пулсира съдбовността - национална и лична. В прозата му живее магията на поета. И затова е трудно да раз­глеждаме "Хайдушки копнения" и биографията на Гоце Делчев като чиста белетри­стика.

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия...

Стихотворението "Две хубави очи" е свидетелство за богатите изразни възможности на символистичната поетика, с което се превръща в емблематична творба в любовната лирика на Яворов...

Яворов е поетът, който остава в българската литература и в културната памет като един от най - тревожните и нежни, дълбинни и просветлени творци.

Стихотворението "Две души" е поместено в частта "Прозрения" на "Подир сенките на облаците". То е до голяма степен емблематично за раздвоеността на човека в поезията на Яворов...

Елисавета Багряна се ражда в последното десетилетие на ХІХв., създава първите си лирически творби по времето на Яворов и умира 1991г...

Темата за любовта в творчеството на Яворов преминава през два ярко противоположни периода, наситени с все поглъщаща любов и унищожаваща омраза към жената, с отричане на женската личност и с преклонение пред красотата и нежността на...