През XVIII век в Европа най-мощното философско литературно направление е Просвещението. През този период се утвърждават нови морални принципи и стремежи към познание и наука. Водеща е идеята за естествения човек и за неговите естествени нужди....

Елегията на Димчо Дебелянов „Скрити Вопли” е написана непосредствено след смъртта на неговата майка. Самият текст, не ни подсказва това.Стиховете са сякаш нежно послание към живота и вечно чакащата сина си майка....

Трагедията на Софокъл “Антигона“ принадлежи към вечните творби на световната литература. Днешният зрител открива в образите й прототипове на своето време..

Романът „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес е един носталгичен опит да се върнем назад към доблестното минало на рицарството, но погледнато през очите на един безумен мъж, който не вижда смисъл да продължи да живее в реалността на своето време.....

По- късно се случва така, че едмон става капитан на кораба, на който е работил дотогава. Тук се появява и Данглар, също мечтал да ръководи собствен кораб, той завижда на едмон и това го тласка към заговор....

Ренесансът е период на усъвършенстване и стремеж към нови неща. Типичен ренесансов герой е Дон Кихот. Силно завладян от рицарските романи, които чете, той се умопобърква. Впуска се в много приключения, като едно от тях е битката с вятърните мелници...

Поемата на Омир „Илиада” е най-старото запазено литературно произведение. Тя връща читателя към античния свят на древните гърци, запознава го с ежедневието, живота, ценностите, културата, обичаите, както на обществото, така и на отделния индивид...

Ренесансът е период на усъвършенстване и стремеж към нови неща. Типичен ренесансов герой е Дон Кихот. Силно завладян от рицарските романи, които чете, той се умопобърква. Впуска се в много приключения, като едно от тях е битката с вятърните мелници...

Трагедията на Софокъл “Антигона“ принадлежи към вечните творби на световната литература. Днешният зрител открива в образите й прототипове на своето време...

В стихосбирката "Сън за щастие" контекстуално се изгражда цялостен духовен образ на природата, свързан с човешката душевност. Природата поражда склонност към съзерцание, вдъхновение от съвършенството й, но и опит за самовглеждане с цел постигане