Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой, оковава го в “двойния пламък” на душевния му конфликт. “Две души” е творба за непрестанно продължаващото страдание.

Мотивът за страданието на българския народ е водещ в елегията. Творбата носи в себе си печал и тъга. Робството потиска народа, прави го слаб и беззащитен. Попаднали в безизходно положение, българите страдат притиснати от тежките окови на робството...

Стихотворението "Две души" е лирическа изповед в "аз" форма за неразрешимите противоречия в душевния свят на самотната личност...

Цикълът „Зимни вечери" на Христо Смирненски разкрива страданието на хората в покрайнините на големия град. В тези предградия властват отчаянието, мъката, бедността и мизерията. Изгубени са радостните емоции в живота. Страданието е всеобщо.

В поемата „Ралица” волята за живот е смисъл и красота на живота и тази представа е въплътена и реализация на чрез образа на Ралица. Тя е олицетворение на българските патриархални и непреходни добродетели-богато и чисто сърце...