„Потомка” е една от най-важните творби за Елисавта Багряна.Писана е през 20-те години на 20 век и е жанрово определена като лирическо стихотворение.Елисавета Багряна ..........

Поезията на Багряна, и по-специално нейната стихосбирка „Вечната и святата“ се появява през 1927 г. Лириката на голямата българска поетеса отразява този спонтанен бунт срещу традиционните ограничености на жената...

Поезията на Елисавета Багряна представя една нов аза началото на 20 век нагласа, която е свързана с преодоляването на типичните за символизма затвореност, самота, отчуждение, с разкрепостяване на човешката личност и отваряне на нови хоризонти пред нея.

Едно от високите приънания на литературната критика за поетичният талант на Елисавета Багряна и за мястото и в българската лирика е, че внася в нея женската чувствителност и бунтарството срещу традиции и възгледи...

Стихотворението "Потомка" от Елисавета Багряна въвежда читателя в съкровения свят на жената - "вечна", защото пренася във времето родовите ценности, трайни и вечни като родната земя...

Родът е гледната точка, през която човекът разпознава себе си , знае за себе си като наследник на своите родители, деди и прадеди. Потомъкът , обърнат към миналото , се стреми чрез неговото опознаване да осмисли собствения си живот и стремежи...

План за литературноинтерпретативно съчинение върху “Дервишово семе” от Николай Хайтов, “Преди да се родя” от Ивайло Петров, “Да се завърнеш...” от Димчо Дебелянов и “Потомка” от Елисавета Багряна..

Главните образи в "Потомка". За българската жена и нейните стремежи за свобода.

Литературноинтерпретативно съчинение върху "Потомка"...

Свобода, волност, поривност, стихийност – това са основните понятия, с които обикновено е характеризирана поезията на Ел. Багряна. За поетесата святата "греховност" на духа е в орисията на вечно търсещата и неудовлетворена човешка природа...