"Илиада"на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество

Поемата на Омир „Илиада” е най-старото запазено литературно произведение. Тя връща читателя към античния свят на древните гърци, запознава го с ежедневието, живота, ценностите, културата, обичаите, както на обществото, така и на отделния индивид...

Поемата “Градушка” е една от най-значителните му творби. Значимостта на произведението се определя от сполучливото свързване на природното бедствие с трагедията на селянина през 90-те години – жертва на социалните злини и природните стихии.

Цикълът “Сън за щастие” на Пенчо Славейков съдържа 93 миниатюри и е най- представителната творба за лирика. Според Боян Пенев те представляват една лирическа поема,чието начало представя бодростта и вярата които са неизменни спътници на младостта...

„До моето първо либе” от Христо Ботев. Ботев е поет на революцията. Неговото творчество не е голямо -обхваща около двайсет стихотворения ,но те са съкровен отзвук на най-значимите проблеми на епохата.

Тартюф се е превърнал в синоним на лицемерието. В петте действия на пиесата той е неизменно един и същ. Никога не сва-ля маската на лицемерието. Дори и в най-драматичния момент, когато проявява претенции за собственост в дома на Оргон, той не се променя.