В зрелите произведения "Последна радост","3емляци","Белите рози"-се откроява специфичното в Йовковото отрицание на войната.То се ражда не в самоизчерпващото се фрагментарно описание на мирното всекидневие и зловещата смърт,а

Войната и красотата в разказа "Последна радост" на Йордан Йовков са съдбовна част от живота на човека...

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков....