за смисъла на човешкия живот, за важните неща в живота и толерантността към другите

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност. Син на един от първите български светски учители

Факт е, че тя е пример за истинското лице на войната и трагизма й, за сблъсъка между двама достойни елински герои - Ахил и Хектор, жадни за слава и безсмъртие.

Ботевото изповедно АЗ избира свободното бъдеще на всички страдащи на родна земя, включително и на любимата. Между любовта на роба и обичта на свободния застава страданието на народа. То е мъчителен стон, отекнал дълбоко в сърцето на лирическия герой, койт

Бъдещето в ”Да бъде ден”,”Улицата”,”Тълпите” ..

Автобиографизмът е отличителна черта на Дебеляновата лирика. Това е поезия, която свързва минало с настояще и бъдеще в здрав възел...