Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой, оковава го в “двойния пламък” на душевния му конфликт. “Две души” е творба за непрестанно продължаващото страдание.

В творба като „Ще бъдеш в бяло” се утвърждава серафичния образ на жената-любима. Неговата идеализация прераства в пълно обожествяване-„като ангел”. Ето защо образът й губи пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за безплътност.

И в нереалната реалност на тази унесност е любовта – блян и копнеж, нежна и серафична, израз на чистото и светлото в душата. Тя е спасителка и изцелителка, тя е светъл лъч в тъмата на самотната душа...

Творбата може бъде определена като трагичен химн на човешката тревога и неспокойствие. Лирическият аэ живее в беэвремие, в което тотално са раэколебани представите за устойчивост и социално-ценностна йерархия ...

Трагизмът на човешката участ в стихотворението „Градушка” на Пейо Яворов, ЛИС.

Стихотворението "Две души" е лирическа изповед в "аз" форма за неразрешимите противоречия в душевния свят на самотната личност...

ЛИС върху стихотворението "Сенки" на Яворов за трагичната самотност на човека. В този свят на илюзии, отражения и неяснота, човекът ще остане самотен завинаги, няма да успее да постигне желанието за близост....

Стихотворението "Две души" е поместено в частта "Прозрения" на "Подир сенките на облаците". То е до голяма степен емблематично за раздвоеността на човека в поезията на Яворов...

Стихотворението "Сенки" е проекция на Яворовата визия за света, където хармонията е невъзможна и недостижима. Любовта е неосъществим блян....

В поезията на Яворов „говори” модерната душа – двойнствена и страдаща, скептична и молеща се, но винаги неспокойна, все търсеща. подвластна на самотата и раздвоението, тази душа е подвластна и на любовта....