Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Емоционалните терзания на Яворов носят раздвоението на духовните му устреми. Твърде често душата е в съзерцателен унес след преживяна криза.

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

В поезията на П. К. Яворов пулсира съдбовността - национална и лична. В прозата му живее магията на поета. И затова е трудно да раз­глеждаме "Хайдушки копнения" и биографията на Гоце Делчев като чиста белетри­стика.

Елисавета Багряна се ражда в последното десетилетие на ХІХв., създава първите си лирически творби по времето на Яворов и умира 1991г...

Поемата "Градушка" е една от най-значителните творби на П.Яворов.Нейната художествена стойност произтича от сполучливото свързване на природното бедствие с трагедията на бедното селячество.Този вълнуващ текст е пропит с ярък хуманизъм...

Славата на Яворов като поет несъмнено засланя от погледа на изследователите двете му произведения за сцена: "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва", разкриващи една страна на неговия изключителен талант – драмати

Трагизмът в съдбата на селския човек в стихотнорението "Градушка" от Пейо Яворов...

След Ботев, Яворов е вторият български поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път.

Стихотворението "Градушка" е от неговия пръв период – социалния. То е поема, която в своите 6 части разкрива човешката участ. Моментите на трагизъм са преобладаващи.