В поезията на Яворов „говори” модерната душа – двойнствена и страдаща, скептична и молеща се, но винаги неспокойна, все търсеща. подвластна на самотата и раздвоението, тази душа е подвластна и на любовта....

Поемата „Градушка” принадлежи към социалния творчески период на Яворов. Конкретен мотив за написването на творбата няма. В произведението си авторът описва своите детски спомени за тежкото битие на българските селяни...

Анализира се ранната лирика на Яворов и акцент се поставя на страданието /социално и национално/като част т човешкото битие....

Цялостен анализ на поезията на Яворов - състои се от анализ на произведенията от първи и втори творчески период и любовна лирика....

Яворов е поетът, който остава в българската литература и в културната памет като един от най - тревожните и нежни, дълбинни и просветлени творци.

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс

Поезията на яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика...

Стихотворението „Две хубави очи” е свидетелство за богатите изразни възможности на символистичната поетика, с което се превръща в емблематична творба в любовната лирика на Яворов...

Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой, оковава го в “двойния пламък” на душевния му конфликт. “Две души” е творба за непрестанно продължаващото страдание.

Трагизмът на човешката участ в стихотворението „Градушка” на Пейо Яворов, ЛИС.