Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като семеен роман, в който случващото се в рода и семейството винаги е

Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов - "Дервишово семе", провокира у нас размисли върху принадлежността на човека към родовата общност и нейните принципи, човешкия живот и правото на човека да следва своите копнежи и мечти.

В края на деветнадесетти век на Балканите става една неочаквана среща на две различни цивилизации, на два противоположни културни модела – на балканската и славянската патриархалност с европейския начин на живот.

Чрез цикълът "Старопланински легенди" Йордан Йовков показва в нацйонален характер на българина дълбоки същтносни черти.С творчеството си се е обърнал към българското село,но не от гледна точка на неговите социални драми...

През целия си живот Алеко Константинов е оречен да се сблъсква с обществените пороци в следосвобожденска България – безпринципност, егоизъм, раболепие, социална полост и мерзост. В призведенията си той разкрива пошлото и грозното в живота, което...

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи.

Стихотворението "Песен за човека" на Никола Вапцаров, изградено като разкакз в разказа, защитава правото на човека на промяна. Вапцаров отново упреква "свирепото куче" живот за съдбата на индивида, обречен на оскотяваща бедност и несго

Елисавета Багряна влиза в литературния живот през двайсетте година на миналия век с овации и признание като равна в една територия,запазена дотогава само за мъжете...

Христо Смирненски е един от добрите и запомнящи се балгърски писатели, не само с интерсните си творби но и със създадения от него нов стил на писане. Неговия живот е кратък, но пък през него той успява да напише наистина прекрасни произведения...