Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия...

Стихотворението "Две хубави очи" е свидетелство за богатите изразни възможности на символистичната поетика, с което се превръща в емблематична творба в любовната лирика на Яворов...

Яворов е поетът, който остава в българската литература и в културната памет като един от най - тревожните и нежни, дълбинни и просветлени творци.

Стихотворението "Две души" е поместено в частта "Прозрения" на "Подир сенките на облаците". То е до голяма степен емблематично за раздвоеността на човека в поезията на Яворов...

Темата за любовта в творчеството на Яворов преминава през два ярко противоположни периода, наситени с все поглъщаща любов и унищожаваща омраза към жената, с отричане на женската личност и с преклонение пред красотата и нежността на...

Славата на Яворов като поет несъмнено засланя от погледа на изследователите двете му произведения за сцена: "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва", разкриващи една страна на неговия изключителен талант – драмати

След Ботев, Яворов е вторият български поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път.

Националният трагизъм и образът на Родината в поезията на Яворов - ЛИС..

Поезията на яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика...

Пейо Яворов е най-лиричния и същевременно най-трагичен български поет. Неговият свят е нежен, печален, тъжен, страстен, гибелен, нещастен, самотен и отхвърлен....