Човекът и природата едно съвършено и непостижимо равновесие Николай Лилиев Тихият пролетен дъжд
3 стр.

Човекът и природата: едно съвършено и непостижимо равновесие Николай Лилиев "Тихият пролетен дъжд’’

Стихотворението на Лилиев се е озаглавено и това е обичйна практика в поезията. Липсата а заглавие е знаково явление - отказът за пряко назваване е красторечив поетически жест, който предполага осмислянето на творбата като част от поетичното наследство...
silviQ
123 2
Образът на жената в стихотворениета ПотомкаЕлисавета Багряна
2 стр.

Образът на жената в стихотворениета "Потомка"(Елисавета Багряна )

Родът е гледната точка, през която човекът разпознава себе си , знае за себе си като наследник на своите родители, деди и прадеди. Потомъкът , обърнат към миналото , се стреми чрез неговото опознаване да осмисли собствения си живот и стремежи...
loli
9 2
Човекът и градът в поезията на Христо Смирненски
2 стр.

Човекът и градът в поезията на Христо Смирненски

В диалог с Ботевата поезия, с Вазовата одическа традиция, с естетиката на символизма, с пресъздадените образи от романтизма творчеството на Христо Смирненски си извоюва своето място в българския литературен канон....
ndoe
20 2
Човекът в калъф
3 стр.

Човекът в „калъф”

Героите от разказа на Чехов „Човекът в калъф” осъзнават, че живота не е скучен и безрадостен, а ограниченията, страхът и глупостта го обезсмислят. На хармонията и красотата в природата контрастират деформирането и умъртвяването на човека, който сам се....
ndoe
262 2
Човекът в плен на орис вечна зла в цикъла Зимни вечери от Христо Смирненски
3 стр.

Човекът в плен на „орис вечна, зла” в цикъла „Зимни вечери” от Христо Смирненски

Първият фрагмент има встъпителна роля и отрано успява да създаде усещане за безнадеждност, студенина, крайна бедност и отчаяние: като черна гробница и тая вечер...
admin
31 2