Прозведението "Приказка за стълбата" е един от безпорните шедьоври в българската литература. Този фейлетон е един от най-дълбоките и мъдри разкази от автора Христо Смирненски.

В цикъла "Зимни вечери" Смирненски създава галврия от образи на градската беднотия. Тези вечери, които са тежки за лиричните герои стават важни за емоционалния опит на покления читатели.

В "Зимни вечери" се открояват и в конкретен, и в символно-обобщен план лицата на недоимъка, на душевната убогост, причинена от съзнанието на безизходица...

Страданието витае и във външната атмосфера на града, на неговите крайни квартали и във вътрешната атмосфера на неговите "Смълчани хижи".

Христо Смирненски е един от добрите и запомнящи се балгърски писатели, не само с интерсните си творби но и със създадения от него нов стил на писане. Неговия живот е кратък, но пък през него той успява да напише наистина прекрасни произведения...

Със своето идейно – тематично и стилово своебразие поезията на Христо Смирненски влива нова струя в развитието на българската литература. Тя отговаря на потребностите на своето време – годините след Първата световна война...

Безнадеждният свят на отхвърлените и онеправданите ("Зимни вечери"от Христо Смирненски---литературноинтерпретативно съчинение)

Христо Смирненски живее и твори в епоха на големи социални и политически противоречия...

Поетическият цикъл "Зимни вечери" е творчески връх в лириката на Христо Смирненски. Той разкрива страданието на хората в покрайнините на големия град. В тези предградия властват отчаянието, мъката, бедността и мизерията. Изгубени са радостните

Христо Смирненски, за разлика от своите предходници е изцяло поет на града. При него града е "шумен и разбуден", изпълнен с драмите на хилядите човешки същества...