Йордан Йовков е един от изявените български творци през 20-те и 30-те години на XX век. Неговите разкази пресъздават войната и мира, отминалото време, населено с изключителни люде, денят на селото, присъствието на красотата и любовта в човешкия живот,...

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно - историческото и непреходното, в националното и общочовешкото...

"Последна радост" е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели роматници в поезията на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо стъкан, както стъпква всяка война.

"Дервишово семе" на Николай Хайтов е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.

Истина-лъжа; любовта, пейзажът в "Косачи" на Елин Пелин....

Любовта и сиромашията - извечна участ на човека и неотделим спътник на Елин-Пелиновите герои, са безспорно водещи в повествователния изказ..

"Проблемът дълг-любов е разрешен типично по ботевски: любовта трябва да служи на дълга, любимата да бъде духовна опора за бунтовника.".

"Проблемът дълг-любов е разрешен типично по ботевски: любовта трябва да служи на дълга, любимата да бъде духовна опора за бунтовника."

Любовта пронизва като стрела сърцето на главния герой Рамадан и го понася в небето: "Докато се развивахме със Силвина и повивахме... то сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.".

Любовта и омразата са свързани с патриархалните ценности и индивидуалното право на избор в разказа "Дервишово семе"....