Поезията на Атанас Далчев се вписва в границите на модерността с най-ярките черти на това понятие, вложени в него през 20-те години на ХХ век

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта.

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието

Поезията на Далчев се появява през 20-те години на 20 век и се оформя като радикална опозиция на символизма. Далчевата поезия изгражда пространства населяване от вещи, пространства, в които властва самотност, обезлюденост, неживот.

Творчеството на Далчев е образец на тъй наречената "предметна поезия", която сменя поетиката на символизма в българската литература. В нея най-често предметната образност е съчетана със силни мисловни и емоционални енергии...

Атанас Далчев, творил през 20-те години на 20 век, следвоенен модернизъм, представя обществената действителност чрез етническите си възгледи - невъзможност на човека да бъде опознат интелектуално и самотата на прекалено интересуващия се човек...

Инпретативно съчинение

Богатството на Далчевата поезия е в това, че той разкрива световете на делничното и незабележимото в размисъл за всекидневните неща.

Заглавието "Книгите" насочва към основния проблем за познанието, за сивеещата "от прах на библиотеките" коса...

Не е използвано в училище,предназначено за матура (не само)...