Следосвобожденската действителност в поетическото творчество на Иван Вазов....

В стихотворението „Новонагласената гусла” се наблюдава творческият полет на ранния поетичен взор на Вазов, пронизан от неудържимо желание за промяна, продиктувано от активното присъствие в лиричните образи на Ботевата поетична проблематика.

Стихоторението на Вазов „Опълченците на Шипка” е последното от цикъла “Епопея на забравените” и за разлика от останалите, в него не е възпят отделният борец революционер, а колективният подвиг на българските опълченци...

В поредицата от оди достойно място заема „Левски” – представен в мига, когато напуска манастира и тръгва по пътя на борбата, в моментите на най-блестящата апостолска дейност, в часa на предателството и в часа на смъртта си....

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Вдъхновен от разочарованието си от следосвобожденската действителност, Вазов написва "Епопея на забравените". Този цикъл отразява най-значимите и преломни моменти в българското ни ра

В романа „Под игото” Иван Вазов представя последните години на робство. Години на пробуждане и подем, но и години на погром, печал и падение...

Рожба на две значими за отечеството епохи – Българското възраждане и следосвобожденското време, Вазов проблематизира както национално историческото, така и социалното битие на народа...

Освобождението, като събитие, много бързо сбъдва мечтите и отнема енергията, събирана през робството. Освобождението реализира идеала свобода и се изправя пред вечния проблем...

В години, когато героите на нашето възраждане са пред прага на пълно забвение, Вазов усамотен в своята къща в Пловдив, в прилив на неудържимо вдъхновение и патриотичен трепет написва своята...

Смисълът и идеологията на поезията на Иван Вазов добиват своя върховен израз в цикъла от оди “Епопея на забравените”. В цялото произведение героите стоят на границата между индивидуалността и типологията, но пропити от трагизма на времето и величието...