В "Дервишово семе" се разкрива тежката орис на двама влюбени – Рамадан и Силвина, на които е писано да живеят заедно само с мисълта за едно прекрасно бъдеще и никога да не могат да се насладят на любовта си.

В края на деветнадесетти век на Балканите става една неочаквана среща на две различни цивилизации, на два противоположни културни модела – на балканската и славянската патриархалност с европейския начин на живот.

Първите старогръцки автори са Омир и Хезиод. Омир създава две поеми - "Илиада" и "Одисея"1. Направените сравнения и изследвания доказват, че Омировите творби приличат на народнопесенни произведения, но същевременно са и лично творчеств

Епископ Софроний Врачански е единственият възрожденец, който, в битието си на обществен деец и на писател, съвместява изяви от две различни културни епохи (Средновековие и Модерни времена), без съвместяването да ощетява различния им художествен език

В романа "Снаха" Георги Караславов засяга проблема за разрушаващата сила на алчността и страстта към трупане на богатсва.Главния герой в творбата – Юрталана е подчинил целия си жизнен път на тези две изключително силни емоции, които в определена

Обречената надежда. Пейо Яворов е представител на две начала – индивидуализъм и символизъм. В индивидуалистичното си поприще е силно повлиян от Пенчо Славейков и убеждението му, че поезията достига целта си, когато е насочена към индивида. В поемата си...

В 1553 г, Карл V издава закон, с който забранява печатането на рицарски романи в американските владения на Испания. Две години по-късно Кортесите настояват за забраняването им в самата Испания...

Eдин от най-популярните, интригуващи и актуални със своята жизненост образи в българската литература е Бай Ганьо от едноименното произведение на Алеко Константинов. По своето обществено съдържание, както и ...

Творчеството на Елин Пелин се появява през двайсетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп