Яворов с една ярко надарена личност, откроила се на едно от първите места в българската литература и особено в поезията.

Кратка и пълна тема по "Измеренията на злото в човешката и социалната съдба в Градушка"

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература. Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.

В поезията на П. К. Яворов пулсира съдбовността - национална и лична. В прозата му живее магията на поета. И затова е трудно да раз­глеждаме "Хайдушки копнения" и биографията на Гоце Делчев като чиста белетри­стика.

Славата на Яворов като поет несъмнено засланя от погледа на изследователите двете му произведения за сцена: "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва", разкриващи една страна на неговия изключителен талант – драмати

"Заточеници" е елегия, защото в произведението са водещи мотивите за страданието от непостигнатия обществен идеал и за трагичната раздяла с родния край....

След Ботев, Яворов е вторият български поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път.

Поезията на яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика...

Интересът на Яворов към съдбата на обикновения човек в неговото ежедневно битие е продиктуван от хуманизма и изострената душевна чувствителност.Поетът е съпричастен към участта на угнетените,изживява трагичната им обреченост....