Пейо Яворов е най-лиричния и същевременно най-трагичен български поет. Неговият свят е нежен, печален, тъжен, страстен, гибелен, нещастен, самотен и отхвърлен....

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс.

Поемата „Градушка” принадлежи към социалния творчески период на Яворов. Конкретен мотив за написването на творбата няма. В произведението си авторът описва своите детски спомени за тежкото битие на българските селяни...

Анализира се ранната лирика на Яворов и акцент се поставя на страданието /социално и национално/като част т човешкото битие....

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс

Яворов създава тюетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на автора и житейската м

Яворов с една ярко надарена личност, откроила се на едно от първите места в българската литература и особено в поезията.

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература. Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.

В поезията на П. К. Яворов пулсира съдбовността - национална и лична. В прозата му живее магията на поета. И затова е трудно да раз­глеждаме "Хайдушки копнения" и биографията на Гоце Делчев като чиста белетри­стика.