Просвещението е епохата, която може най-точно да се характеризира с идеята "Мога това, което знам". Това е времето, в което осмисленото знание е въздигнато в култ за човешката природа, за достиженията на цивилизацията...

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота- истинската любов. И докато ни има на този свят, все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през съдбата на инди¬вида. В митологичен култ са издигнати героите — оли¬цетворение на народната сила.

През античността човекът е поставен на пиедестал, той е образ, носещ в себе си красота, хармония. Древните хора смятат човека и човишкото тяла за Божие дело, докато през Средновековието Богът и религията са най-важни, науката и разпростр. на вярата.

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи.

Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература. Утвърдил се като класик в изображението на българското село, писателят е същевременно от онези автори, които насочват вниманието си към глъбините на човешката душевност...

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.

Вярата за поета е жизнено необходима. Без нея лирическият герой не намира изход от граничните екзистенциални събития и се поддава на песимизъм, апатия, отчаяние...

Литературно интерпретативно съчинение в което се разглеждат екзистенциалните проблеми в поемата "Cis moll" на Пенчо Славейков...

Великият английски драматург Уилям Шекспир постига върха в своето творчество с написването на трагедията "Хамлет"...