Войната и красотата в разказа "Последна радост" на Йордан Йовков са съдбовна част от живота на човека...

В "Декамерон" Джовани Бокачо утвърждава една нова концепция за човека като съчетание от добро и лошо, от възвишени чувства и греховни дела, земен и жизнелюбив, способен да бъде в едно и също време господар на съдбата си и играчка в нейните ръце

В своето творчество Йовков създава един нравствено-красив и хармоничен свят, чиито герои са носители на висши и вечни добродетели...

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков....

Проблемът за безсмисленета стихия, наречена война, и за способността на човека да съхранява порива към красотата и романтиката....

"Последна радост" е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели роматници в поезията на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо стъкан, както стъпква всяка война.