Интерпретативно съчинение на тема: Смъртта и безсмъртието в Обесването на Васил Левски на Ботев

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг. Поетът трябва да бъде преди всичко българин, гражданин на своя

Гениалността на големия български поет и революционер Христо Ботев е ясно изразена във всяко едно от произведенията му, но елегията "Обесването на Васил Левски" я затвърждава по възможно най-силния и убедителен начин...

Желанието на Вазов е чрез "Епопея на забравените" да изгради пантеон на великите личности от Възраждането. Създаването на "Епопеята" се свързва с основен проблем във Вазовата поезия след Освобождението – мотива за изгубения идеал и нуж

В творбата славата и героизмът на бореца са изяснени индиректно - чрез силата на трагичната му смърт...

Времето като художествена категория в поезията на Вазов е условие за творческо интерпретиране на национално историческата съда на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство...

Елегията " Обесването на Васил Левски" излиза по повод 5-годишнината от смъртта на големия революционер и приятел на Ботев в края на 1875 в "Календар за 1876г." Стихотворението заема особено място сред творбите, които разсъждават върху

В света на Ботев стихотворението "Обесването на Васил Левски" заема особено място сред творбите, които разсъждават върху подвига и саможертвата в името на националното освобождение...

В одата "Левски" Вазов изразява безкрайното си преклонение пред силата на българския дух. той пресъздава величествения образ на една изключителна личност, изцяло отдадена на идеята за свободата...

Темата за смъртта е един от основните философски проблеми...