Времето като художествена категория в поезията на Вазов е условие за творческо интерпретиране на национално историческата съда на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство...

Вазов изпитва безгранична и свята любов към родината, народа, историята му, родното слово, което неуспоримо личи в стихотворението му "Българският език"....

Създадена по конкретен повод, одата" Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883г.-време,когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и

Една от най-вълнуващите творби в цикъла "Епопея на забравените" от Иван Вазов е одата "Опълченците на Шипка", обезсмъртила подвига на българските герои...

Още в първите редове на стихотворението можем да усетим всяко движение, всеки шум в красивата картина...

Големият родолюбец Иван Вазов посвещава цялото си творчество на България. Огромна част от неговата поезия е посветена на българската природа. Единствено от нея творецът черпи вдъхновение, единствено там намира покой и спокойствие..

Характерна специфика притежават много от творбите в "Епопея на забравените", каквато е например одата "Паисий". Тук Вазов ни запознава с историческа личност, с цел да я запази в съзнанието ни, в съзнанието на българския народ...

В одата "Опълченците на Шипка" Иван Вазов възвеличава борбата на българските опълченци, възпява техния подвиг. Поетът започва своята творба, привидно приемайки обвиненията, че българинът е получил свободата си даром. Като патриот и родолюбец...

Цикълът стихотворения "Епопея на забравените" на Иван Вазов може да бъде наречен пантеон на безсмъртните. В годините непосредствено след Освобождението, когато "разчетът владей, не духът"...

Израстването на народа и духовното му освобождение. Интерпретация на текста на главата "Пиянство на един народ".