Анализира се ранната лирика на Яворов и акцент се поставя на страданието /социално и национално/като част т човешкото битие....

П. К. Яворов е “мрачният” поет на своето време. “Млад -/ на младост зноя” не усетил; застинал в “мисъл тъмна”, която “коса на смърт размахва” срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от “непонятен тласък”...

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс

След Ботев, Яворов е вторият български поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път...

Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой, оковава го в “двойния пламък” на душевния му конфликт. “Две души” е творба за непрестанно продължаващото страдание.

Пенчо Славейков за пръв път у нас той създава малката лирическа песен - форма, която довежда до съвършенство. Това личи най-вече от стихосбирката му "Сън за щастие". Тази книга съдържа кратки лирически произведения изповеди, отразяващи житейския