Освобождението, като събитие, много бързо сбъдва мечтите и отнема енергията, събирана през робството. Освобождението реализира идеала свобода и се изправя пред вечния проблем...

"Опълченците на Шипка"е една от най-ярките творби на Иван Вазов, изразяваща суровата действителност през българското Възраждане. Чрез нея авторът показва лицето на истинския патриотизъм, накарал много хора да дадат живота си без да се замислят.

Ако приемем метафорично, че Елин Пелин прави крачка напред в развоя на българския разказ в сравнение с Вазов, то Йовков по думите на Искра Панова прави крачка встрани – към проблемите на човешкото, към морално-етичните и психологическите драми.

Разочарован от своите съвременници, Вазов използва за герой на текста един слепец, който познава само робството.

Смъртта на тези, които творят безсмъртни дела, е винаги преждевременна.

През 1899 г. Вазов издава стихосбирката "Скитнишки песни. Впечатления и усещания в Малата и Голямата Стара планина", в която е поместено и стихотворението "Елате ни вижте!"...

Желанието на Вазов е чрез "Епопея на забравените" да изгради пантеон на великите личности от Възраждането.

Постоянни теми в творчеството на Вазов са темите за националното достойнство, самочувствието на българина и родовата памет. Дълбоко разочарован от своите съвременници, поетът патриот създава цикъла „Епопея на забравените”......

Одата "Опълченците на Шипка", която Вазов включва в поетичния си цикъл "Епопея на забравените" е възторжена прослава на защитниците на Шипченския проход, поетичен паметник на техния порив за свобода...

В поредицата от оди достойно място заема „Левски” – представен в мига, когато напуска манастира и тръгва по пътя на борбата, в моментите на най-блестящата апостолска дейност, в часa на предателството и в часа на смъртта си....