В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс

Поезията на яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика...

След Ботев, Яворов е вторият български поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път...

Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой, оковава го в “двойния пламък” на душевния му конфликт. “Две души” е творба за непрестанно продължаващото страдание.

В творба като „Ще бъдеш в бяло” се утвърждава серафичния образ на жената-любима. Неговата идеализация прераства в пълно обожествяване-„като ангел”. Ето защо образът й губи пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за безплътност.

Пенчо Славейков за пръв път у нас той създава малката лирическа песен - форма, която довежда до съвършенство. Това личи най-вече от стихосбирката му "Сън за щастие". Тази книга съдържа кратки лирически произведения изповеди, отразяващи житейския

И в нереалната реалност на тази унесност е любовта – блян и копнеж, нежна и серафична, израз на чистото и светлото в душата. Тя е спасителка и изцелителка, тя е светъл лъч в тъмата на самотната душа...

Творбата може бъде определена като трагичен химн на човешката тревога и неспокойствие. Лирическият аэ живее в беэвремие, в което тотално са раэколебани представите за устойчивост и социално-ценностна йерархия ...

Елегична песен за непреодолимото страдание и носталгия по родината.

„модерните” психонастроения на човешката душа