„История славенобългарская”, бележеща началото на Българското възраждане, е произведение с преходен характер между средновековната и новата литература.

Вазовият роман „Под игото” е основополагащ текст в новата българска литература.Освен че е първообразец в жанра, той създава следосвобожденския модел на литературно осмисляне на националната история.”Под игото” съчетава познати аспекти на романовото начало

В цялото си творчество – лирика и проза – патриархът на българската литература Иван Вазов е свързан с темата за България – българска история, българска природа, български език.

темата е свързана с ,,История Славянобългарская''

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите. В произведения като “Доклад”, “Горки”, “Пушкин”, “История”,

Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място 6 нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик. Иван Вазов е жив

Александър Дюма – баща носи в сърцето си идеите на Романтизма. Издигайки в култ свободата, честта и изкуството, той превръща историята за заговора, наклеветяването, затвора в най – вълнуващата история за надеждата, справедливостта, провидението...

Чрез комедийно разиграна история за годеж и сватба Ивайло Петров разкрива един свят на разколебаните ценности, на съмнението и разочарованието...

Във всяка една от дванайсетте оди на цикъла "Епопея на забравените" Вазов възвеличава върхови прояви от нашата история, които всеки българин трябва да знае и помни, за да черпи от тях национално самочувствие.

Творчеството на гениалния Иван Вазов е необятно, включващо много образи и мотиви. Наред с образите на българския език, българската история, българските нрави, българския бит се нарежда и омайното представяне на българската природа.