Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.
Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него
В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.
В поезията на П. К. Яворов пулсира съдбовността - национална и лична. В прозата му живее магията на поета. И затова е трудно да разглеждаме "Хайдушки копнения" и биографията на Гоце Делчев като чиста белетристика.
Поемата "Градушка" е една от най-значителните творби на П.Яворов.Нейната художествена стойност произтича от сполучливото свързване на природното бедствие с трагедията на бедното селячество.Този вълнуващ текст е пропит с ярък хуманизъм...
Славата на Яворов като поет несъмнено засланя от погледа на изследователите двете му произведения за сцена: "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва", разкриващи една страна на неговия изключителен талант – драмати