В живота си човек винаги е преследван от тези два порока - лицемерието и заслепението. През класицизма те са много разпространени, между хората, и Молиер ги включва като основни елементи в неговата творба "Тартюф".

Образът на Ахил е може би най-сложният в "Илиада". Това е така, защото и характерът на героя е изключително противоречив. Той е темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите...

Повестта на Елин Пелин "Гераците" е написана през 90те година на 19 век и отразява важен обществен и социален резултат-разпадането на патриархалното семейство под натиска на новото време и промените в морала на патриархалния човек...

Разказът “Албена” е вписан в една от представителните Йовкови творби – произведенията от “Вечери в Антимовския хан” (1928г.) създават очарователен фикционален свят, възкресяват тукашното село и тукашния човек, каквито са във въображението на писател

В разказа “Една българка” Иван Вазов въвежда обикновения човек в един възвишен и морално чист свят- света на баба Илийца. Гордата челопеченка излъчва несломима духовна сила.

Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света.Ренесансът не обръща толкова много внимание на църквата.

С характерно риторично настъпление текстът превръща “злодея злосторен” в Човек, достоен за похвала от самите звезди.

В разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе" има няколко линии на противопоставяне, които тръгват от сблъсъка между традициите на патриархалния свят и чувствата на отделния човек.

Умението на човек да изгражда своя двойнствен образ не е откритие нито на ренесансовата , нито на класицистичната литература. Още в древността в изображението на действителността , на отношенията между хората, на вътрешните конфликти се е търсило раздвоен

В Омировата "Илиада" представите за мира и войната се преплитат. Животът на древният човек е бил наситен с кръвопролитни битки и смърт. След тежките съоръжения той намира пристан у дома, където мирно и щастливо преминават...