Едно от високите приънания на литературната критика за поетичният талант на Елисавета Багряна и за мястото и в българската лирика е, че внася в нея женската чувствителност и бунтарството срещу традиции и възгледи...

Смисълът на всяко заглавие и асоциациите, които то поражда, обикновено задават един предчетивен, отворен контекст на помислени и интуитивни очаквания, който смислово се изгражда и най-често се разширява в сложността на разчетените съдържателни внушения

Стихотворението "Потомка" от Елисавета Багряна въвежда читателя в съкровения свят на жената - "вечна", защото пренася във времето родовите ценности, трайни и вечни като родната земя...

Родът е гледната точка, през която човекът разпознава себе си , знае за себе си като наследник на своите родители, деди и прадеди. Потомъкът , обърнат към миналото , се стреми чрез неговото опознаване да осмисли собствения си живот и стремежи...

"Потомка" задълбочава и изяснява проблематиката на борбата срещу догмите и традициите на българското патриархално общество. Стихотворението е изградено по схемата теза – антитеза – синтез. Още заглавието обещава една история за родовата принадле

Образът на жената в стихотворението "Потомка"...

Понятията волност, свобода, стихийност са много характерни за творчеството на Елисавета Багряна. В тях тя влага един нов смисъл, като така ги превръща в идеално описаниеза женската душа...

Поезията на Елисавета Багряна навлиза в българската литература, търсейки нови духовни пространства за човека, като чрез своите стихосбирки утвърждава вечния порив към свобода, непокорство,стремеж към непостижиното и далечното.

План за литературноинтерпретативно съчинение върху “Дервишово семе” от Николай Хайтов, “Преди да се родя” от Ивайло Петров, “Да се завърнеш...” от Димчо Дебелянов и “Потомка” от Елисавета Багряна..

Литературноинтерпретативно съчинение върху “Дервишово семе” от Николай Хайтов , “Преди да се родя” от Ивайло Петров , “Да се завърнеш...” от Димчо Дебелянов и “Потомка” от Елисавета Багряна..