Бихме могли да наречем Вазовата „Епопея на забра­вените” пантеон на без­смъртните. В годините не­посредствено след Освобождението, когато „разчетът владей, не духът”, забравата бързо обгръща едни от най-светлите имена на националната ни история.

Още в първите редове на стихотворението можем да усетим всяко движение, всеки шум в красивата картина...

Като духовен водач на народа, забравил своите идеали след Освобождението, Вазов се наема да възроди образите на онези герои, дали живота си в името на Отечеството...

Творчеството на Иван Вазов е съсредоточено в периода от освобождението до края на xix век, останал в историята ни като критичен за българската нравственост и духовност....

Негативната страна на предосвобожденския живот нами-ра своето художествено въплъщение в повестта "Чичовци". В нея се редуват комични положения и конфликти, които ни представят бита, нравите и взаимоотношенията на едно малко градче.

ЛИС върху всички произведения в "Епопея на забравените" на Вазов..

Бръчков, един от богато изградените в идейно-естетическо отношение герои на повестта “Немили-недраги” от Иван Вазов, когато попада сред браилските хъшове, гледа на тях със страхопочитание и възхищение....

В поредицата от оди достойно място заема „Левски” – представен в мига, когато напуска манастира и тръгва по пътя на борбата, в моментите на най-блестящата апостолска дейност, в часa на предателството и в часа на смъртта си....

В цялото си творчество – лирика и проза – патриархът на българската литература Иван Вазов е свързан с темата за България – българска история, българска природа, български език.

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов бе съдено да осъществи генерални трансформационни процеси