Човекът в поезията на Вапцаров се утвърждава в суровия двубой с живота ,с времето.Той е художествено обощение на работника, интелигента ,бореца за справедлизост и едновременно с това-живия конкретен човек..

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята..

Епохата, в която Вапцаров се утвърждава като поет, е бурна и динамична. Това е време на голям исторически прелом и на решителни събития, разтърсили света. Време, което променя човека, активизира го, изправя го пред важен избор.....

Епохата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, в която Никола Вапцаров се утвърждава като поет, сама налага проблемите...

Това е информация за част от Вапцаровата поезия, която акцентира по-скоро върху неговата вяра, и това колко велик творец е самият той...

Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

Поемата "Песен за човека" отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката "Моторни песни"...

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти.Диалогичната форма внушава у читателя усещане за истиност на разказваното,предава непосредствено звучене на текста.В разговора между дамата и лир.герой разпалено с

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи.

Вярата за поета е жизнено необходима. Без нея лирическият герой не намира изход от граничните екзистенциални събития и се поддава на песимизъм, апатия, отчаяние...