Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

В „Песен за човека”се поставя един от универсалните за всички времена въпроси:същността на човека,предизвикала толкова спорове и разлинни мнения.....

Във Вапцаровата поема се разкрива идеята,че човек,принуден от отчаянието и немотията, е готов да се опълчи на човешкото в себе си и да деградира своя живот....

Всеки прочит на Вапцаровото стихотворение е един интересен, задушевен разговор между поета и нас, читателите.Без да заема някаква мисионерска или просветителска поза Вапцаров ни разкрива своята изстрадала истина за живота – онова „озъбено свирепо куче”...

В стихотворението “Песен за човека” героите показват мнението си за човека на новото време. Той е мразен и обичан, съден и опрощаван, обвиняван и защитаван за грешките, които извършва. Но дори да знае, че е късно, той би искал да се поправи....

Творбата е наречена песен,защото е наситена с много скрити и явни противоречия и едно от тях откриваме в самото заглавие и освен това е едновременно е част от художествената структура на творбата.

С характерно риторично настъпление текстът превръща “злодея злосторен” в Човек, достоен за похвала от самите звезди.

След бойните сцени, които поразяват със своята мащабност и неповторимост, в VI песен Омир рисува прощалната сцена на Хектор с Андромаха. Акцентът пада върху диалога и думите, чрез които се разкриват мислите, чувствата и настроенията на героите...

Главен герой е Ахил, пример за подръжание на много известни и внушителни персони от световната история. В първа песен е разкрита същността на Пелеевия син. Емоционален, със сложен и противоречив характер, който Омир постепенно изгражда...

След динамиката на бойните сцени , които поразяват със своята мащабност и неповторимост, VI песен Омир рисува статична картина-прощалната сцена на Хектор с Андромаха. Акцентът тук пада върху диалога, върху думите, а чрез тях се разкриват мислите...