Пътеписа на Алеко Константинов "До Чикаго и назад" ни представя една среща между новото и старото.

Стихотворението "На прощаване" е свързано с конкретен факт от житейската биография на поета – подготовката на Христо Ботев за участие в четата на дядо Жельо. И макар преминаването в България да не се осъществява, творбата е свидетелство за...

Дядо Йоцо е образ, олицетворяващ българското развитие във времето, който се издига паралелно с България. Неговото израстване е както умствено, така и душевно. В началото на разказа вазов ни запознаа с един простоват старец, безличен...

Създадена по конкретен повод, одата" Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883г.-време,когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и

Разказът "Дядо Йоцо гледа" е художествено обобщение на Вазовите наблюдения върху обществения живот в България през първите две десетилетия след извоюването на националната свобода....

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Откровението към родното има многопосочна реализация в написаното от него. Авторът се вълнува от различните му аспекти- историята...

С произведенито „До Чикаго и назад” Константинов отговаря на много въпроси - къде е мястото на България в света и кои сме ние българите. Показва, че както Новия свят така и България има две лица и разкрива на читателя страха си България да не последва....

Горда и свободолюбива натура, Ботев превръща живота и творчеството си в борба, посветена на свободата на България. Няма друг поет и революционер в нашата литература, който така тясно да свързва в едно творчеството си с националните борби на народа за своб

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност. Син на един от първите български светски учители

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност.