Всеки народ има своите мъченици и герои. За националната свобода са дадени скъпи жертви – хиляди народни синове, които доброволно и всеотдайно са посветили живота си на тази благородна цел. Така мъченичеството придобива нови измерения.

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Всеки народ има знайни и незнайни герои, които са свързани с неговата историческа съдба. Хъшовете са сред онези безкористни български патриоти, скромни в своя подвиг, които дават своя принос в борбата за свободата на отечеството.

Ботевото стихотворение "На прощаване" е драматична изповед на лирическия герой в навечерието на битката. От всеки стих в творбата бликат искрени и неподправени чувства,трагизъм и оптимизъм,произтичащи от смъртта и победата.

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата лю¬бов към родината. За поета това е жертвеният път на сърцето, път - към смъртта. Всеки, който тръгва към майчината прегръдка на родината, поема пътя на жертвената смърт...