Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лирическия Аз внушава мотивите на прощаването. Те определят и посланието на героя-заветът към братята и бъдещите поколения - "силно да любят и мразят", т. е. да продължат борбата до нейния по

Творчеството на Христо Ботев е художествено осмисляне на пътя от робството към свободата, който извървяват най-добрата част от нашата интелигенция и народът като цяло в последната фаза от османското владичество. Тази поезия е просмукана с неповторимия...

Самият Ботев споделя: " Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят."

Жизнения си път Странджата завършва с мисли за борбата и България, което придава ореол на святост на неговата смърт. Страдания му причиняват физическите и душевни болки, които понася с мъжество и стоицизъм.

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

Всеки народ има знайни и незнайни герои, които са свързани с неговата историческа съдба. Хъшовете са сред онези безкористни български патриоти, скромни в своя подвиг, които дават своя принос в борбата за свободата на отечеството.

Героите на Вазов от повестта "Немили-недраги" са странни и чудати хора,които силно и страстно обичат родината си,а живеят в чужбина; обичат живота, а мечтаят да се разделят с него в борбата за извоюване на свободата. Финалът обогатява представя.

Съчинение-разсъждение върху "На прощаване" на Христо Ботев.