Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.

"По жицата" е разказ за човешката съпричастност и състрадание към чуждото нещастие, без които животът е немислим. Героите са поставени в на пръв поглед една обикновена ситуация, в която са подложени на изпитание вярата, състраданието и надеждата