Възхвала на родното слово Съчинение разсъждение Иван Вазов е посветил живота и цялото си творчество на България. В творбите си той възхвалява красотата на родната природа, национално освободителните войни на народа ни и най-важните ценности....

В лириките на народния поет-писател Иван Вазов идеята за родното е развита в няколко измерения. Родният край е разгледан като място на неземна красота, която е незабравима дори и за чужденци....

Иван Вазов спада към екстравертния тип автори – той не разкрива в творбите си своите интимни преживявания, а намира своето вдъхновение в света около себе си и в неговите проблеми. Основният мотив в творчеството му е за "земята – рай"....

Романът "Под игото" е създаден в основната си част през 1887-1888 г. В Одеса,където И. Вазов намира убежище след започналите в Б-я гонения срещу русофилите....

Иван Вазов е всепризнат майстор-ваятел на родното слово и горещ поклонник на българският език. За поета патриот е въпрос на национална чест да остоява правото на нашия език да съществува и да се развива. Одата Българският език е написана в отговор....

В стихотворението „Българският език” Иван Вазов внушава красотата, светостта на родното слово и неговото богатство и доказва, че българският език е достоен за преклонение, а не презрение.....

"Немили-недраги" е повест, в която се разказва за живота на българските хъшове в Браила. В повестта Вазов описва тяхното тежко и мъчително ежедневие, което е изпълнено с мизерия, глад и безпаричие....

Народният поет Иван Вазов пресъздаде в повестта “Немили-недраги” художествените образи на смели, благородни патриоти, станали хъшове, за да се борят за свободата на България...

Главата “Пиянството на един народ” е авторово обобщение на процеса на духовно опиянение от една мечта, в която народът е повярвал след пет века робство. Пиянството е метафора на извисения дух, на вярата и надеждите, които потискат страха и смирението....

В обстановка, съдържаща себе си противоречието на общочовешките ценности и ценностите на религията с тези на борещия се за свобода, единственото сигурно нещо сякаш е твърдостта на житейския избор...